amc-aspects.com|technostroi.com|atlas-style.com|beautifulhouses.eu|wamjournal.com
 
Списание Хубавите Къщи

Четвъртък, 29 Април 2010 10:18

Архитект Иван Васильов е един от най-изтъкнатите български архитекти на 20-ти век. Заедно с архитект Димитър Цолов те поставят основите на модерната архитектура в България, и то претворена в типичния български дух.

Най-известната им сграда е тази на Българската народна банка – и до днес архитектурен бисер в центъра на София.

Тандемът архитекти Васильов – Цолов са автори и на Народната библиотека, реконструкцията на църквата „Св. Крал” в „Света Неделя” и още много значими за града обществени и жилищни сгради – на ул. „Московска” 35, бул. „Ал.Стамболийски” 12, сградата на Заводпроект и много други.

В областта на жилищната архитектура бюрото „Васильов и Цолов” създава шедьоври, между които дворецът в с.Баня, Карловско, къщите на Чапрашиков на бул.”България”, на Владо Георгиев на ул.”Гладстон” в София. Ранните творби са повлияни от европейската школа – арх. Васильов завършва архитектура в Карлсруе, след като две години учи живопис в Мюнхен. Но най-ценен е приносът им към жилищната архитектура в духа на българската възрожденска традиция, но със съвременни принципи, с функция, отговаряща на новия на живот. Не случайно арх.Васильов става пример и учител за младите архитекти в „Софпроект” и „Главпроект”, където е бил ръководител ателие.

Една от къщите, част от градската тъкан, създала новия облик на София през 20-те години, е тази на проф. Петко Стоянов, изтъкнат съгражданин на aрх.Васильов от родния му град Оряхово.

Проф. Петко Стоянов, собственик на показваната тук къща, е завършил право в Санкт Петербург през 1902 г. Специализира финансови и стопански науки в Мюнхен. Бил е прокурор (1905 – 1909), професор по финанси (1916 – 1947), министър на финансите (1944 – 1945), депутат във ВНС до 1947 г. след което е подложен на политически репресии и изпратен в лагера „Белене”. През 1990 г. е посмъртно реабилитиран и е възстановено членството му в БАН.


Къщата е проектирана през август 1929 г. от бюрото „Васильов и Цолов”. Тя е на две нива – дневната част на първото ниво и зоната „нощ” на второто. Те са свързани с две стълби – една официална от хола и друга, тръгваща от хола и друга, тръгваща от хола и директно свързваща етажите, с излаз навън.

На долното ниво са дневна, трапезария, кухня с офис, кабинет, а на горния – четири спални с баня. Вълнуващ е фактът, че и интериорът на къщата е запазил духа на времето: с мебелите, картините – портрети на семейството.


Старинен скрин с красива колекция върху него – прибори, самовар, камина; старинни полилеи, библиотеки с много книги, даже покривките, плетени на една кука, под красивите съдове тук са свидетели на отминалото време. Самият проф. Стоянов е бил колекционер – и до днес са запазени пафтите, съдовете, иконите, картините. Не случайно тук са заснети исторически кадри за много български филми.


Разбира се, животът тече, къщата не може да бъде музей, затова днес в кабинета има компютър, едната от стълбите е поела голямото количество книги и е умело превърната в библиотека. Все пак това е една от малкото запазени сгради, с автентичен дух на времето отпреди войната.


Бар „Candle” в сутерена на къщата

На най-долното ниво в сутерена, преди неизпозлваем, днес има уютен бар „Candle”. За да се получи необходимата височина, се е наложило да се доизкопае нивото на пода. Тук цари съвсем различна обстановка – топли цветове по стените и тавана, абстрактни картини на художничката Евелина Пирева. Освен бар в центъра на помещението, тук има и няколко къта с мека мебел, с много възглавнички в общата гама, които предразполагат към приятно отпускане. Общото усещане е за уютна, близка до домашната обстановка.


Стените са в два цвята – нежно бежово и оранж – за да придадат усещане за дневна светлина, липсваща тук, и търсената в интериора топлина на огъня. Дървото преобладава в обзавеждането – в леко зелен оттенък, тип „кестен”. Всички мебели са изпълнени по проект на домакина – главен проектант и организатор на превръщането на зимника в приятен бар.

Композиции от огледала в рамки с различна форма украсяват някои кътове, а една от картините е направена от свещи – вдъхновена от името на бара.

Камъкът по стените е оригиналният, съществуващ под мазилките, на места оставен видим, и действа като декорация.

Много оригинално е решен барът – на по-високо ниво, с две стъпала, като допълнителен плот играе ролята веднъж на преграда и втори път служи за студено сервиране при партита.

Всичко тук е избрано с много вкус и мярка, създаден е уют, без да се прекалява с елементи и детайли, има цялостност на интериорното решение и стил, без той да е скучен.

Общата тоналност обединява кътовете, нестандартните решения – барът, картината от свещи, старият мангал, създават оригиналност, задължителна за заведение от този тип. Подът е решен в два материала – полиран камък и паркет, отделящ кътовете.

Идеята да се оползотвори подземното ниво може да бъде подходящо решение за собствениците на много подобни стари сгради у нас.