amc-aspects.com|technostroi.com|atlas-style.com|beautifulhouses.eu|wamjournal.com
 
Списание Хубавите Къщи

д-р Микел Краг, председател на Сдружението на фасадните инженери – Society of façade engineering, сътрудник в “Аруп”, където оглавява екипа за проектиране на фасади в Милано

Последната година мина под знака на две теми, които ще продължават да оказват влияние на начина, по който ние като проектанти подхождаме към работата си. Първо, последиците от климатичните изменения и това, че нашите сгради трябва да са с все по-високи технически показатели и все по-слабо да въздействат на околната среда. Последиците се проявяват под формата на законодателни механизми, но и все повече като пазарно търсене на устойчиви сгради. Второ, икономическата криза оказа – и продължава да оказва – чувствително въздействие и както фирмите, така и специалистите изпитват затруднения.

В тези трудни времена Сдружението на фасадните инженери – Society of façade engineering (SFE) неотстъпно разпространява и популяризира фасадния инженеринг като съществена част от интегрирания дизайн на сградите и сградните обвивки. Отрасълът се стреми към максимална стойност за клиентите и предлага широк технически подход, необходим за реализирането на устойчиви сгради в рамките на все по-трудно изпълними програми и бюджети на глобалния пазар. Това може да бъде десетилетието на фасадното инженерство.

SFE е още в зародиш и е необходима поетапна промяна в посока към внедряването му в отрасъла. Ние трябва да достигнем критична маса, за да може отрасълът да признае членството в SFE като единствено свидетелство за професионална квалификация и опит, за да може специалистите да се стремят към членство като начин за напредване в кариерата и за да могат клиентите да разчитат на акредитирани професионалисти, които ще работят по изпълнението на проектите им. Свършена е добра работа и ние продължаваме да се разширяваме географски и да излизаме извън обхвата на традиционните дисциплини.

В своя влиятелен труд “За архитектурата” римският архитект Витрувий говори за трите елемента на архитектурата: устойчивост, полезност и изящество. Тук има интересни паралели с естеството на фасадния инженеринг по отношение на това, че сградната обвивка трябва да съответства на функционалните изисквания и да отговаря на зададените критерии за ефективност, като наред с това оказва съществено влияние на архитектурната естетика и на качествата на полученото затворено пространство. Дали не сме свидетели на формирането на нова генерация от технически ориентирани архитекти и архитектурно ориентирани инженери? Няма съмнение, че природата на фасадното инженерство може да бъде едновременно сложна и стимулираща. Адекватното прилагане на високо специализирани умения може да се окаже разликата между един успешен и един недотам успешен проект.

Нуждата от участието на специалист произтича от постепенния преход от традиционни към нетрадиционни методи и технологии. Техническият прогрес и индустриализацията на строителната промишленост води дотам, че задачата на архитекта се променя - от контролиране на дизайна през дълбоко познаване на материалите и техниките до съчетаване на множество специални умения, познания и начетеност в областта – вероятно с използване на фасадното инженерство през различните етапи от процеса на проектиране. Нарастващата сложност на технологиите и признанието, че малко архитектурни практики могат да разполагат с конкретни умения във всяка област, доведоха до налагането на фасадното инженерство като сравнително нова професионална дисциплина. Първите групи по фасадно проектиране се сформираха преди около 20 години в отговор на нуждата от експертно участие в проекти, представляващи техническо предизвикателство. Фасадното инженерство запълва празната ниша между по-традиционните дисциплини, но също така значително се припокрива с всяка една от тях в различна степен в зависимост от обстоятелствата.

Напредъкът на средствата на компютърния дизайн даде повече възможности на дизайнери и производители и резултатите проличават в реализирането на мащабни архитектурни проекти в произволни форми. Докато технологията прави възможно изпълнението на проектите, те поставят значителни предизвикателства по отношение на взаимодействието и координацията на проектантския екип и на цялата производствена верига. Организирането на информацията е от първостепенна важност за ефективността. Инженерното проектиране на ранен етап е решаващо за преценяването на техническата осъществимост и определянето на бюджета за сградната обвивка.

Едно от най-големите предизвикателства през следващите години ще бъде наличният сграден фонд, който трябва да се приведе в съответствие с днешните стандарти и да допринесе за намаляване на отрицателните последици от климатичните промени. Ние трябва да променим из основи преобладаващото мнение, че съществуващите сгради са по някакъв начин по-безинтересни от новите. Обновяването на сгради и градове ще се превръща във все по-важен пазарен отрасъл и ние се нуждаем от подходящи технологии и умения, за да отвърнем на предстоящите предизвикателства. Сградната обвивка е от голямо значение за успешното съчетаване на подобрени експлоатационни качества и архитектонични характеристики. И двата аспекта ще увеличат стойността на имотите и ще доведат до търсене на нови технологии и техники за реконструкция, включително термоизолация и системи за защита от слънце.

Забелязваме нарастващо внимание към материалите в проектирането на сградни обвивки. Терминът “нови материали” често се отнася до високотехнологични продукти, разработвани в отрасъла и/или понякога заимствани от други сектори като авиокосмическата или автомобилната промишленост. Например, виждаме все по-широката употреба на композитни материали и лепила в архитектурните приложения. Въпреки това също толкова често материалите се използват просто по нов начин или се внедряват като модерна интерпретация на традиционни методи на строителство. Пример е неотдавнашното повишено внимание към строителството на основата на дървесина, която е особено популярна като покритие поради естетическите си качества и екологичните си характеристики.

Съществува потребност от фасадни системи, които да отговарят на енергийните изисквания към сградите и на значително по-строгите изисквания за в бъдеще. Технологичният отговор трябва да бъде отговорен към околната среда, тъй като планирането и законодателството все повече се използват като инструменти за по-устойчиво развитие. По-далновидните клиенти често от самото начало поставят устойчивостта сред най-важните си изисквания, докато сравнително по-консервативните клиенти трябва да разрешат проблемите, за да отговорят на строителните изисквания и/или да получат разрешително за проектиране.

Стремежът да направим сградите енергийно ефективни и с неутрално ниво на въглеродни емисии (т. е. такива, които не отделят емисии на въглероден двуокис, понастоящем се водят пространни дебати по повод точното определение за неутрално ниво на въглеродни емисии) може в крайна сметка да доведе до появата на сгради, които – общо погледнато - са нетни износители на енергия. Подходът е първо да се максимизира енергийно ефективният дизайн и функционирането (като се намали до минимум потребяваната енергия) и впоследствие да се въведат подходящите системи за възобновяема енергия, като например геотермални помпи. Фотоволтаичните технологии са област, в която сградната обвивка предлага истински интеграционен потенциал и следователно приемливи периоди на възвращаемост. Способността на професионалистите да въведат адекватно такива системи става все по-важна. Техническата изпълнимост на концепциите трябва да се проверява на ранните етапи на проектирането, за да има сигурност, че проектът ще отговаря по показатели на изискваните стандарти, ще бъде технически осъществим и е вероятно бюджетът да бъде изпълнен. Обединяването на аналитичните инструменти за проектиране потенциално улеснява този процес. Отново интеграцията и интердисциплинарната работа е рецепта за успех. Внимателното дефиниране на работните сфери от подходящо квалифицирани професионалисти ще бъде от решаващо значение за избягване на скъпо струващи проблеми в хода на работата, по време на въвеждането в експлоатация и в периода на експлоатация.

Разработването на високи технологии често води до появата на привидно комплексно решени сгради с адаптивни и автоматизирани фасади, които отговарят на промените в условията на околната среда и поведението на ползвателите. Ясно е, че тези системи представляват напредък в технически смисъл, а когато към нея се подхожда правилно, технологията може да улесни постигането на високи показатели и да предостави интересни архитектурни възможности. Съществува обаче и рискът някои системи да се прилагат, защото се възприемат като висока технология и са се превърнали в символ на дизайн с високи технически показатели (или дори устойчиви решения). Преекспонираният термин “зелен’’ ( ‘’green wash’’) се използва за дизайн с висока продажна цена и ниски технически показатели, предлаган като устойчив чрез високотехнологични уловки, за разлика от прагматични и може би по-малко интересни решения, основани на доказателства. Всеки проект е уникален и трябва да отговаря на изискванията на клиента, на местния климат и т. н., и няма едно-единствено идеално решение за строително проектиране. Целта трябва винаги да бъде високи технически показатели – слабо неблагоприятно въздействие на околната среда. Понякога подходящото решение ще бъде високотехнологичен дизайн, друг път повече ще подхожда пасивен дизайн. Пасивният дизайн почива върху основни принципи и се стреми към максимално използване на естествения климат, ориентация, материали и др. Затова сградната обвивка е от основно значение и изследването на въздействието на сградната обвивка на ранен етап може да допринесе много за екологичните показатели на сградата. Модерните средства за проектиране и подходящото прилагане на строителната физика могат много да предложат в тази област. В известен смисъл ние сме свидетели на завръщането към проектирането отпреди епохата на климатизацията и на преоткриването на основните принципи в проектирането, съчетани с най-нови технологични решения.

Д-р Микел Краг е сътрудник в “Аруп”, където оглавява екипа за проектиране на фасади в Милано (www.arup.com). Освен работата си в “Аруп” той е председател на Сдружението на фасадните инженери – Society of façade engineering (www.facadeengineeringsociety.org); старши научен сътрудник и лектор в Университета в Бат и гост-лектор в Политекнико ди Милано.